Връщам се пак във класната стая
в най-слънчевия ден...
С вас часовете как да забравя
и всеки скъп спомен за мен
Виждам приятел, до него приятел
и пак се усмихвам напук
Трудни години, но сладки години
с вас сме прекарали тук...
Припев:
Ето слънце в коридорите
и в душите ни изгрява
Със усмивка почва тук деня
и с усмивка се изпраща!
Всяко бюро пази спомени
за любови и раздели,
и напомня ни на всички нас
как добре сме си живели.
Бяхме деца, пораснахме хора
достойни и силни, нали?
Показа ни всеки учител какво е
да бъдем честни, добри.
Щом се завърнем след четири зими
отново във нашия дом
пак ще си спомним ние с усмивка
за нашия Иконом...
Към всички, на които животът малко или повече е свързан с НТГ
©2010++ Всички права запазени...